Исках да напиша... за @lma @lter... И още искам. Но не мога. Изгубих го. И няма смисъл да го търся, защото вече го няма. Не и какъвто беше "едно време" и какъвто го харесвахме, какъвто аз го харесвах. А как чакахме с нетърпение великото преместване в новата собствена зала! Е, най-накрая е факт. И сега виждам как тази зала ми отнема и последните останали искрици на чувството, че нещо все още има, че нещо все още е там, за да си го вземеш. Лъскав паркет, светли прожектори, удобни столчета... Всичко е ново... и празно. И да, това е моят прочит. Но не, това не е моят @lma @later. За мен @lma @lter са босите ни крака по паркета в Аулата, този стария, от който се отчупваха парчета понякога на репетиция, и по който телата ни бяха аромат, движение, усещане, а после синини, разтегнати сухожилия и рани. @lma @lter е зала с 3 огромни полилея, с Евлоги и Христо Георгиеви, с пиано, с мраморни стени, с малка стаичка ("съблекалнята на момичетата"), с катедра, с таван , който е почти в небето. @lma @lter е и преддверието на тази зала със своята цветна мозайка на пода, колоните, прозорците от рисувано стъкло. @lma @lter е часовете, безбройните часове, прекарани сред тях. @lma @lter е удобно старо кресло (на което някой велик учен е поставял задните си части преди теб). Не можеш да побереш @lma @lter в нов паркет, столчета, армия от прожектори, свещник, комар, скъсан лък и счупени очила. Не можеш. Какво? Говоря като ex-@@ ли? Така мога. И не мога... не мога да не ме гложди, да не ми липсва понякога. Затова го търся. Но това, което намирам, вече не го чувствам. И като не го чувствам, не мога да го напиша.
2 коментара:
С новото място трупата ще е по самостоятелна ... Преди години, когато за пръв път репетирах в @лма @лтер на един от етажите в университета - точно под стената за катерене - където се чупеха много плочки ... сега на това място има компютърен център. После се преместиха -в- и -пред- Аулата ... театъра мигрира - преминава граници, сменя места ... Трупата има своя история ... Радвам се че съм участвал в престваления. На сцената давах всичко то себе си, вън, извън сцената - животът също е театър - ала пред публиката се раздаваш винаги на 100% ... Искам пак да играя ... Сега съм в провинцията, далече от София и нямам възможност да гледам представленията. @lma @lter ми липсва много. Продължавай да вярваш в тях... Не е вяжно мястото, където ще се играе ... важно е актьорът - както казва Гротовски - да заблести, да свети отвътре, със собствена вътрешна светлина, да изгори на сцената, да бъде ... Усмивка :) и Поздрави!
Никола... същият Никола, за когото се сещам ли... Културология? Ти пък как попадна на мен :) Доколкото мога да видя не си ме спомняш обаче. Знам много добре историята на @@, бях там. И аз се радвам, че участвах. И на мен ми липсва много. И не казвам, че е важно САМО мястото... но просто усещането е адски различно... Колкото до вярването... честно казано не искам да захващам темата, че отиде та се не видя.
Обичам @lma @lter, спор няма. И да спрем дотук най-добре :)
Усмивки и на теб!
Публикуване на коментар