...

Ама това с P.I.F. е просто ей така... Нищо специално и нищо конкретно. Не ме боли за никого... и за нищо. Не бе, сериозно, оперирах се от това, бих си ваксина, изградих имунитет, вдигнах стена, пуснах бариера, дръпнах пердетата... Отебах... "Fuck 'em" сектата... you know... И сега... копнеж и страх... без да знам защо боли... Левитирам в пространството, губя енергия, която ненасочена и непредназначена goes all to waste. Строя кули и когато сложа знамето на върха, кулата започва да рухва... някак си нещо из основите й е куцало, а може би изобщо не е имала основи. Може би я градя от горе надолу. И затова все не ми се получава. Трудно е да задържиш нещо в пространството без опорна точка. И с опорна точка пак е трудно. А още по-трудно е да намериш на какво да опреш точката. Нали кулите обикновено са от пясък. А пясък - навсякъде. На брега, по улиците, в планината, по прашните ми кецове, на терасата, вкъщи... навсякъде, бе... И какво се иска от мен? Да градя без да знам как да разрушавам? Или да разрушавам без да са ме научили как да градя? Какво, по дяволите? Не разбирам, не знам, не осмислям, не приемам, не схващам... Най-вече не схващам какво толкова има да схващам и защо голямата картина понякога се размазва и започваме да виждаме безброй малки картинки, коя от коя по-психаделични и навиращи в лицето ни своята измислена реалност и престорена сериозност, и натруфена важност... И за какъв дявол тези картинки имат някакво значение, като те са само безвкусна репродукция на добра картина, съществувала някога отдавна? Who needs that anyway? На кого му е изтрябвала черна дупка, при положение, че може да съществува на слънце и от време на време да си завира главата в някоя пясъчна кула, ако чак толкова му се прииска. Да кажем не на миналото, не на мислите, не на лабиринтите, не на депресиите, появяващи се на цикли с непоколебима точност. Да кажем не и на циклите! И на точността! И на непоколебимостта да кажем не! И на не-тата. Абе въобще да отебем... ей така, изначално, а...? Wouldn't it be nice... Imagine all the people, living for today... Или imagine как се излъгах и си повярвах и този път.