Много удобно бях забравила на какво се натъкнах днес, докато висяхме на спирката на НДК. А именно: Lord of the dance, 3ти Юни, София... Е, на виж Чак ми загорча в гърлото, нещо задращи отвътре... Нечовешко е. За втори път ще идват в България, а аз няма да ги видя! Реве ми се. Не мога да ги пропусна отново. Предният път го преживявах поне година. АДСКИ МНОГО ИСКАМ ДА ГИ ГЛЕДАМ! То е като... по дяволите, не знам, по-добро от сън след 168 безсънни часа, по-добро от шоколад (даже и от Lindor Excellence!), по-добро от ментов сладолед, по-добро от първите ягоди на село с аромат на планинско утро, слънце и дъжд, по-добро е от кецове дори (а всички знаем какво означават за мен кецовете)!!! То е друг свят, друга вселена, друго измерение, друг начин да усещаш, то е екстазито за моя Тигър, а аз не мога да си взема дозата... По дяволите!!! Някой бързо да изобрети машина за телепортация, моля ви се! Или да измисли как паралелно да съществувам на две места едновременно. Или да ми обясни защо... Защо? Защо бе? Два дни по-рано... само два... А тъкмо се бях кротнала относно цялата драма със заминаването и даже се радвах как се подреждат нещата. Бях запланувала да сънувам кошмари тази нощ покрай сайта от блога на Жи. Ама сега мисля просто да спя тъжно и да превъртам сцени в главата си от това, което ще пропусна. Мамка му... а бях започнала много да се кефя на Съдбата, Провидението, Вселената и прочее. Излагате се, да му се не види!
Подсмрък...
Няма коментари:
Публикуване на коментар