into the vibe

(не-по-темата: Йохохо... и кофичка кисело мляко! И къси гащи. То вече не се трае!)

Почувствах го! Алилуя! Най-накрая усетих, че заминавам! Някъде измежду търчането за лекции от Хриси, кисненето в копирния център и цвърченето (10 fat sausages sizzling in the pan...) на доста безпощадното днес слънце ме осени идеята, че аз всъщност, де факто, в интерес на истината, погледнато реално, съвсем откровено... заминавам... Сама или не, I'm going. И пак ще има влажен океански въздух, магистрали, слънце, пясък, океан, дъжд, буря, колела, подгизнали кецове, работа, трещене, Infected Mushroom в 3 през нощта, всякакви хора, всякакви преживявания, всякакви сладоледи :), Boardwalk, fockin' teenagers, Mountain Dew, странни автобусни шофьори, Sweaty, Betty, Katie и какви ли не други модификации на Цвети, които само един американец може да сътвори... и Бог знае още какво... I can smell adventure, finally :)

Докато си купувам поредния junk food, по радиото пускат "Отдавна хората говорят"... Еееееееххх... Наму... спасяваш ли...

Щрак. Изключихме филма с Щатите. Има друг сериал преди него. Икономическа. Сега! Междувременно обаче, ако някой все още вярва в тия глупости, че водата нямала собствен цвят, вкус и мирис, да ми заповяда на гости. Най-щедро ще го нагостя с уникално H2O. Обещавам скоро даже и собствена форма да има!