Ебаси! Не остана! Още седмица в БГ земи и после четири месеца самозаточение отвъд океана. А искам толкова неща още да направя.
Да си отида до Пловдив.
Да карам колело.
Да се наспя.
Да ям ягоди.
Да се видя с мама, тате, Анчока, баба, дядо и сие.
Да бъда в Лилково...
Да излизам още много, много с приятели.
Да отида на театър.
Да чета неща, различни от лекции.
Да говоря с хора.
Да играя джаги.
Да посетя турското кафене още няколко пъти.
Да изтрещя на някой концерт.
Да потроша бутилки (за това все още имам надежда, нали?).
Да видя новия салон на @@ (е, какво пък, искам).
Да се видя с Бебето!
Да можех да бъда тук за рождените дни на Зак и Спас. (това вече си е чисто wishful thinking, знам).
Да наготвя пак едни пържоли с вино, гъби и топено сирене.
Да дам на Вени рецептата за крем карамел.
Да се порадвам за последно на стаята си в студентски и на съжителството си със Съни (о, Боже на квартирите и съквартирантите, закриляй ме като се прибера).
Да си прибера от Дара книжката, пръстена и CD-тата.
Да гледам някой хубав филм.
И... и... и...
168 часа... Пфу!
Няма коментари:
Публикуване на коментар