Търкулнало се гърнето...

Събота... ден за размисъл, за филмче в Джемини и почти за театрален маратон в Натфиз. Почти, защото гузната ми нечела за изпита съвест някак си реши, че е най-удачно да ме прибере вкъщи. Поради същата причина Съботата се оказа НЕден и за нощта на музеите и галериите, Балканджи и P.I.F. Въобще ден за изпускане на какво ли не. Резултира в подсмърчане над учебника, предъвкване на няколко изречения в продължение на няколко часа и отчаяни опити да разкарам мислите за всички НЕслучващи ми се в момента неща. Някъде в часовете между 3 и 5 сутринта безкрайно НЕслучилата се Събота свършва, като аз безславно се предавам в лапите на съня... които обаче не стискаха достатъчно здраво...

Неделя... ден за предсмъртна агония иииии... транзакционен анализ; консултиране при криза; консултативни умения; ти си бурятаааа в сърцето мииииии; гещалт подход на консултиране; точно тииии във горещи нощи, точно тииии ще ми трябваш ощееее; клиент-центриран подход на консултиране; води ме в някоя квартална кръчмааааа; групово консултиране; бяла роза ще закича, бяла роза със бодлитееее... И сега един специален поздрав за булката, хайде всичкиииии... Горчиво! Горчиво! Горчиво!

Неделя вечер...

- Четеш ли бе?
- Опитвам се. Его-позицията Родител ме бие по главата...

- Пък с Роксана си взехме ягоди

...

- Аре на интерперсоналните затруднения

- Аре на "кой няма да научи за утре"

- Аре бе, Захари отиде за отрова за хлебарки

Вдъхновението на Спас от транзакционния анализ:

...

-Направих си малиново вино. Накиснах едни малини от компот...

...

"Но най-вече се опитваме да изнервим клиента, за да каже нещо глупаво и да паднем от смях", "Разправяме му, че е супермен, черпим го", "Учителят: да се съобразява най-малкото, баси"

Учебник, страници, изречения, думи, букви... Пффф... какво беше това дето го четох допреди малко...? Не мога, не възприемам повече... още само 20 страници... Хайде. Кафе. Отпивано на малки предпазливи глътки, с телефон под ръка и готовност за позвъняване на БП (бавна помощ, you know). Преживях го. Само малко ми се разтрепериха ръцете. Сърцето - same old shit. Пак заспивам... Освежаващ душ между 3 и 4... Лекциите от компа. Лекциите... Компа... Леглото... В 6 не издържам повече. Предавам се, ще спя. До 8. Заспивам стискайки Shay (мечето бе) толкова силно, че ако беше живо същество щях да съм го убила на секундата. Кошмарно спане, още по-кошмарно събуждане, сякаш някой е излял кофа вода върху мен, никога не съм се изпотявала така жестоко. А ми беше студено дори.

Понеделник... Среща с Хриси в 9 на спирката. Захари и Гери евентуално. Корни банан и сокче от моркови и ягодки. Повръща ми се. Хриси идва, не дочакваме Зак и Гери, мятаме се на 280 и отпрашваме да дебнем за ключови позиции в аудиторията. В автобуса разказвам на Хриси как чаках Зак за поредния изпит преди година-две, при което той закъсня с десетина минути, аз, побесняла, му звъня, а той: "Ами аз сега ставам"... В този момент (9:20) телефонът ми звъни. Зак: "Тръгнахте ли?" Аз: "Да, не ви дочакахме, сори". Той: "Аааа... то аз сега ставам". Пристигаме... Университетът, колегите, аудиторията, преподавателката, синчето й (много сладурско и възпитано момченце), час и половина синьо мастило по хартия за принтер (нямах други листи). Край! После - Тигър :) О!Шипка с любими същества, Борисова, обиколка за кецове и като за десерт - биричка и джаги (беше хубаво и още как). Обичам времето от деня след изпит. Можеш да правиш всичко с идеята, че си го заслужил. Дори да ядеш Boss, шоколадов с бяла глазура... Ммммм....

Вторник... мързелив ден. Отспиване до късно. Медени сърца за закускообяд. Лекция по никое време - от 6 до 8. Пфффф... как да се замъкна, по дяволите... Хайде, от мен да мине. Мотивирана съм поне за бирата след това. Вдигам се и пристигам дори на време този път. Unbelievable! Даже си намирам нещо интересно:

Изтрайвам поредните ала-бала-ници по повод датата на изпита, за която колегите все не могат да се разберат, трайкам си, щото мен не ме интересува, пиша лекцията като добро дете, после откопчвам от Спас телефон с батерия (моят винаги намира кога да умре) и звъня. След това се запътвам към Попа... по най-нелогичния маршрут, който можаха да хванат краката ми, за да се натъкна на сватба в Радисън, да се сблъскам с тъпанарите (тия дето бият тъпаните де, не нещо друго), после да попадна на чифт овехтели ботуши, зарязани пред лъскава сграда и накрая да се размина с група хлапета, играещи карти в движение... по улицата... Най-накрая, биричка... познати и непознати хора... Напоследък с учудване откривам, че не съм чак такъв социопат за какъвто се мислех... Даже съм толкова НЕсоциопат, че отново изтървах автобуса за студентски. Намериха се добри хора и ме приютиха. Може би някога ще се науча да спя на чужди места все пак. Но като за сега, естествено не мигнах.

Сряда... Ранно "събуждане", за тези, които са спали изобщо. Спирката на Дондуков. Най-после Златна Есен. Снимах я! Ще я покажа на Съни :) 8 без 10... Три НЕдоСПАЛИ същества. Две особено вкиснати физиономии. Трамвай 22... "Не е рано"... :) Безпаметно замъкване до НДК, баничка с пиле и маслини (да бях си държала на медальона с гъби...) и айрянче. Случайна изложба на фотографии... или не толкова случайна... Ограда за прескачане... Странна жена в дънкова пола и коралово червена блуза. "Дайте да ви помогна, ще паднете". "А, не, не добре сме си"... От снимките учудващо ми допадат две доста gloomy при това на индустриални зони... Кремиковци и 325-метров комин... Weird... А си падам по зеленотии принципно... Претъпкано 94 и половинчасова дрямка върху Мечо Пух. Нещо пищи известно време, после осъзнавам, че е будилникът и че трябва да се вдигна и да ида на зъболекар... Уффффф... Така се мразя в тоя момент, че не спах... Не че не ми беше хубаво и да бодърствам... :) Дрямка и в 280... да живеят задръстванията... Бръмчене на зъболекарска машинка... о, ами то май е много хубаво, че не спах... толкова ми е отвеяно, че не мога да усетя колко е гадно всъщност да ти жужат с тия неща в мозъка... 280 отново, студентски... шоколадово мляко и почивка... Няма нищо по-хубаво от това да се наспиш... Или може би има... Всичко онова, заради което си казвам, че сънят може и да почака... Мдааааааа...