Същото място..., но различна Аз, различни хора, различно усещане... Къде си ти, която придаваше смисъл на всичко това? Само в главата ми ли те има все още? А мен има ли ме все още в твоята? Знаеш ли... липсваш ми... но ме е страх да го кажа, страх ме е дори да си го помисля, защото имам усещането, че за теб не е така... отдавна вече не е така... Ти нямаш идея дори, нали? Спомняш ли си вечерите в No Sense? Същия този No Sense, в който бях тази вечер с непознати хора, с непознато усещане... А Пианото? А Петното? А шотовете "Свинаки"? Найлона? Shadows? Спомняш ли си нашия Shadows? С безброй вечери на чай или бира... Аз помня. Всичко е тук. Виното, което разляхме по улиците онази вечер в смешния си опит да отворим бутилката като счупим гърлото... Инициалите ни, издълбани в някоя от масите в "Пожараната". А поемата за Чернокрилия мамут...? Спомняш ли си я? Денят с железопътния мост? Филмите и чипс у вас? Пържени картофи и физика у нас? Бира по тепетата... Безкрайните разговори по улиците, градинките, кръчмите, в училище... Солетите в часа по литература. Малките ни "бунтове срещу обществото"... Емблемата от онзи Мерцедес? Бягствата ни от лудницата по време на купони на класа. Онази Нова година с виното и мандарините. Лилково... хамака... ние и метеоритния дъжд... Нашия "To do list"... който така и не изпълнихме докрай. Staind и For You на поредния купон... Недодяланото стихотворение, което написах и ти подарих за рождения ден... Улиците, които кръстосвахме заедно... И още милиони, милиарди, безброй неща, които имахме в безгрижните си тийн години. Трябваха ми 4 години, за да осъзная, че всичко това имаше смисъл само с теб. И че сега всичко е тук и уж си е същото... но не съвсем... Всяко прибиране тук поне веднъж ми навира твоето име под носа. Поне един бледничък спомен като мършав призрак се прокрадва в съзнанието ми, където и да се озова. Аз си повтарям, че това е неизбежно... че времето и пространството разделя хората, че не може да се очаква всичко да е както преди. И въпреки това не мога да излъжа... липсваш ми... мамка му, ужасно много ми липсваш!
2 коментара:
знаеш ли, ей тази философия е счупила животите на толкова много мои приятели.
и няма измъкване.
сега е мой ред да те попитам "как го правиш"...
Лесно. В задачата обаче се пита как да не го правя... макар че те животите си се чупят от какво ли не...
Публикуване на коментар