Към

Пълзя... изпълзявам от себе си... по корем, държа се здраво за звуците, те са спасителните ми въжета, още малко и ще изляза... само не трябва да ги изпускам... изпусна ли ги - край... обратно на дъното, а пътят до горе е... Затова стискам, до болка, до кръв, до пищене в ушите, до дращене в ириса... и пълзя...