Първата ми сутрин от толкава време насам... Доколкото 10 часа все още може да се нарече сутрин. И все пак, първата ми истинска СУТРИН, не обед, не следобед... сутрин... И как се събуждам? От звука на някаква адска машина, която ми пронизва мозъка като свредло... Имам чувството, че някой е взел някоя от ония проклети дрелки (много обичам думичката на английски - pneumatic drill) и сега кърти на воля, опитвайки се да си пробие път до... знам ли... другия край на земното кълбо??? И както се тръшкам нервно в леглото и се опитвам да заглуша звука с тапи за уши, възглавници и какво ли още не, се усещам как полусънувам, полумечтая за това как си купувам пушка, излизам на балкона и с изключително точни и отмерени движения, като професионален снайперист раздавам правосъдие. Дърпам спусъка само веднъж... и после цялата тишина на света е моя... Мисълта временно ме успокоява, до следващата вълна на облъчване на още не съвсем будното ми съзнание с тези нечовешки звуци... Разсънвам се и вече съвсем съзнателно мисля за отмъщение. В това време и Съни се надига... колко странно, очевидно не само на мен ми е пречел звука... Излизаме на терасата и търсим с поглед виновника. Естествено шумът спира в моментът, в който джапанките ни шляпнаха на мокрия под на терасата. Ние обаче продължаваме да се оглеждаме, аз съм сигурна, че няма как да пропусна някое огромно стоманено чудовище от погледа си. Ха, ето, шумът започва отново... ориентираме погледите си в негова посока ииииииии... МОЛЯ??? Спряхме очи на градинката на заведението под блока... Осем етажа под нас някой просто подрязваше храстите с електрическа косачка голяма колкото ръката ми от пръстите до лакътя... КОСАЧКА... Ами... прибрахме се от терасата все още бясни, но междувременно се скъсахме от смях...
Няма коментари:
Публикуване на коментар