Back in town :)))

Прекрасен зелен свеж жив истински... По-истински от всеки преден път. И мой! Пловдив :) И хората, и улиците, и тепетата... И те са мои. Как е възможно да ме обхваща такова опиянение просто докато си седя в автобуса и минавам покрай всичко това... А всъщност как е възможно да не ме обхване :) Надувам някаква музичка на iPod-а и предвкусвам сладостта на момента, в който ще тупна крачета на Пловдивските улици и ще вдишам Пловдивски въздух... и всичко е като за първи път. Дояждам нервно солетите, които си купих сутринта, докато чаках Ани и подскачам на седалката... Вероятно изглеждам лунатично на хората наоколо... Но какво пък. Аз два часа слушах скучните им бизнес разговори или още по-зле, любовни излияния... сега е техен ред да потърпят моето присъствие. Най-накрая пристигаме :) Слизам на гарата и се мятам на първото такси. Искам да се прибера възможно най-бързо, за да изненадам мама. Киселата физиономия на шофьора, когато чува адреса не ми харесва особено, но се качвам anyway. След минутки съм пред блока, подавам му 5 лв. като си мисля дори да оставя бакшиш... Той обаче ги взима и без да обели нито дума залепва банкнотата ми до апаратчето, което с огромни цифри сочи сумата 7.40... По дяволите... не знаех че живея толкова далеч от гарата??? Успявам да измрънкам само "А... това е интересно...", при което подавам още 5 лв. тотално объркана, взимам си рестото, което той има наглостта да ми пададе с огромна неохота, изпускам си 50-те стотинки, но с настървеност си ги прибирам обратно, грабвам си сака, тръшвам вратата на таксито и се чудя... кога аджеба ще ми прикипи и ще хвърля някой здрав бой на някой решил, че може да си позволява какви ли не своеволия... После по съветите на едно може би по-разумно същество вкарвам една доза Fukitol и отебавам случката с таксито. Нали съм богата! (just for the record, някой да не реши да ме ограбва... богата съм, ама духовно, хехехе) А и имам яйца да боядисвам, няма да оставя някакъв олигофрен да ми скапе деня :) Пъхвам ключа в ключалката и се чудя защо не мога да го превъртя... А, този е от София, бе идиот! Винаги правя така. Ровя в раницата известно време, защото там вече се навъртат какви ли не неща, откривам ключовете и най-накрая влизам. Мама я няма. Но пък тенджерата с яйцата е тук. И бележка. Всъщност цяло писмо. Такава е мама... :) Включвам котлона и слагам яйцата да се варят. Мамка му и таксиджия...