Have you ever been alone
in a crowded room
And today was a day just like any other
Седя и си мисля... (а както казва Пух "Мисля, следователно съм объркан") Абе не разбирам, бе, майка му стара, не СЕ разбирам... НЕ... If it's not dirty, I'm gonna wear it... Бахти и шибания stream of song-o-nsciousness... Тъпо ми е, тъпо ми е и затова, че ми е тъпо... Тъпо ми е заради хилядите неща, които са, и заради милионите, които не са. Заради това, че не могат да бъдат. За това, че аз не мога да ги накарам. I'm slipping through the airwaves... Докато беше зима ревях за слънце, тръшках се на всеки навъсен ден. Дойде пролет. Ето ми и слънце. Дръпнах завесите. Не го искам вече. Не го пускам. Не искам нищо. И нищо не искам да пускам. И не искам да виждам... нищо и никого. А не исках да бъда сама. И не исках... Сега защо? Защо ме подразни присъствието на хора, които по принцип обичам? Може ли човек да има нужда от почивка от най-близките си? И какво прави, когато си почива от тях? Изобщо почивка ли е това? И какво става? Какво, по дяволите става! И не е истина, че не искам да виждам никого... Защото аз не мога така... и знам, че не искам така... Но... те не са истински сега, не и сега, друг път може би... когато не съм... толкова в главата си, толкова в себе си, толкова във филмите си. Защо тук трябва да съм сама, когато имам нужда от тях? И защо те не искат... Все тая всъщност, на кого му пука... нали всичко ще се замаже... Ако пък не, пак е все тая. Шибана социализация. Прекарваме целия си скапан живот в опити да се сближим, а накрая пак сме сами. Раждаме се сами и умираме сами. А през останалото време се опитваме да се убедим, че не е така. Не чети, Съни, нямаш нужда точно от това. А на мен ще ми мине. И пак ще си вярвам. До следващия път. Или докато някой ми докаже противното. Поправка. АКО... Аре стига глупости... Whatever. La La Lie!
Няма коментари:
Публикуване на коментар