Аз съм просто човек... Може би дори човече... И като такова...
Понякога се плаша.
Понякога се предавам.
Понякога ме боли.
Понякога съм слаба.
Понякога се губя.
Понякога падам.
Понякога се разболявам.
Понякога си разтривам крачетата със спирт.
Понякога вървя с наведена глава.
Понякога спирам да вървя.
Понякога не знам къде отивам.
Понякога се оставям да ме водят.
Понякога съм нещастна.
Понякога се страхувам.
Понякога плача.
Понякога съжалявам.
Понякога гледам учудено.
Понякога имам нужда да ме погалят по главичката.
Понякога си купувам шоколадови яйца.
Понякога спя с плюшено мече.
Понякога се крия.
Понякога треперя.
Понякога ми е студено.
Понякога ми е празно.
Понякога се порязвам и кървя.
Понякога сърцето ми бие учестено.
Понякога имам налудни мисли.
Понякога ми се крещи.
Понякога ми се мълчи.
Понякога ми се пие чай.
Понякога просто имам нужда.
Понякога съм лоша компания.
Понякога чувствам.
Понякога обичам.
Понякога мразя.
Понякога просто мисля.
Понякога усещам липса.
Понякога искам някой да ми разкаже приказка.
Понякога не искам да е тъмно.
Понякога искам да избягам.
Понякога въздишам.
Понякога не издържам.
Понякога не знам.
Понякога не разбирам.
Понякога не мога.
Понякога не искам.
Понякога не съм там.
Понякога не съм.
Понякога не.
Понякога...
Не съм свръхчовек. Не съм част от армия. Понякога съжалявам. Понякога не.
4 коментара:
Знаеш ли... и аз...
Понякога плаша.
Понякога предавам.
Понякога не ме боли, колкото и да е дълбоко.
Понякога отричам, че съм слаба.
Винаги накрая се губя.
Понякога PROпадам.
Понякога разболявам.
Понякога си разтривам душицата със спирт.
Ужасно често вървя с наведена глава.
Понякога спирам да вървя наопаки.
Никога не знам къде отивам.
Рядко се оставям да ме водят, дори да не знам пътя.
Понякога съм нещастна. Но не ми пука.
Понякога се страхувам... от себе си.
Понякога плача. Сама, на пода, на светната лампа, истерично.
Понякога съжалявам. Ужасно е. Опитвам се да го избегна.
Понякога гледам учудено.
Понякога имам нужда да ме погалят по главичката. Но от това се възбуждам и не позволявам.
Често си купувам шоколадови яйца :)
НЕ спя с плюшено мече.
През повечето време се крия.
Често треперя.
Понякога ми е студено, но всъщност това ми харесва.
Напоследък ми е празно.
Рядко се порязвам и кървя.
След доза сърцето ми бие учестено.
Понякога имам налудни мисли. Обичам ги!
Понякога ми се крещи. Не го правя.
Понякога ми се мълчи. Изглеждам тъпо в тези моменти.
Понякога ми се пие чай. И кафе. И кола. И бира. И вино. И сок. И мента. НАВЕДНЪЖ.
Понякога просто нямам нужда от нищо.
Често съм лоша компания.
Непрекъснато чувствам.
Непрекъснато обичам.
Рядко и за много кратко мразя.
Понякога просто не мисля.
Непрекъснато усещам липса.
Понякога искам да разкажа приказка.
Понякога искам само да е тъмно.
Често искам да избягам.
Не въздишам.
Понякога не издържам. Но продължавам, защото не знам какво друго да правя.
Нищо не знам.
Понякога не разбирам правилно.
Понякога не мога. И умирам от яд.
Понякога не искам. И ми е гузно от това.
Понякога не съм там. И ме упрекват.
Понякога много ми се иска да не съм.
Понякога не->да->не->да->НЕ, разкарайте се!
Понякога... пиша идиотски коментари.
Не съм свръхчовек. Не съм част от армия. И не спирам да се обвинявам за това. Понякога не.
Понякога сядам на леглото и тихичко заплаквам след такива "идиотски" коментари. И знам, че ще кажеш, че няма смисъл... Но няма и как, след всичките тези понякога...
ох сутрин съм ебаси безсмислицата извинявай
За какво? Аз пък намерих смисъл... даже too much може би.
Публикуване на коментар